Бифидогенната Флора

ВАЖНОСТТА НА БИФИДОГЕННАТА ФЛОРА У КЪРМАЧЕТАТА

… “Като имаме предвид разликата в големината между някои много малки и много големи създания на земята, например: Една малка бактерия тежи толкова малко – около 0,00000000001 гр, а един син кит тежи приблизително 100 000 000 гр. Въпреки това една бактерия може да убие един кит.

“Микробите не са вечни, но са тези, които управляват света”.
Бърнард Диксон, 1994 г.

Микроорганизмите в човешкото тяло

Храносмилателният апарат на човека е заселен от 100 билиона микроорганизми – цифра 10 пъти по-голяма от броя на клетките, от които е съставен организма. При наличието на повече от 400 вида микроорганизми, само 30 – 40 от тях представляват 99% от “нормалната чревна флора”, която е в тясна симбиоза с гостоприемника.
Ролята на анаеробните бактерии в тази динамична екосистема е очевидна: 99% от бактериите не могат да съществуват при наличието на кислород.
Появата на светлина в научните работи през последните 10 години показва ясно, че от бактериалната чревна флора зависи поддържането на здравето и благополучието и по-специално млечно-киселите бактерии са тези, които формират бифидогенната флора, а имено лактобацилите и бифидобактериите.
…… в първите месеци от живота на бебетата.
Фетуса и неговия интестинален тракт са стерилни, но разбира се, с раждането серия фактори от обкръжаващата среда, като начина на раждане и формата на хранене, са предпоставка за бързо микробно заселване в храносмилателния апарат, което се демонстрира в първите часове от живота. Така може да се представи “първото наследство, придобито биологично”.
Последователността на заселване на чревните бактерии е класифицирана от Купершток и Зед в 4 фази, които са:
· През първата фаза, която обхваща първите две седмици от живота, във всички деца се заселват голям брой Ешерихия коли и стрептококи.
· През втората фаза е установено, че в периода на кърмене, преобладават лактобактериите и бифидобактериите.
· Третата фаза се характеризира с периода на започване на допълнително хранене. Флората е подобна на флората в периода на кърмене или на флората при хранене с адаптирани млека.
· В четвъртата фаза, където е предимно допълнителното хранене, се установява флора, която съответства на чревната флора при възрастни.
Важно е, че бифидогенната флора, установена в мукозата на дебелото черво, не е способна да се храни от кръвта. Затова нужната й храна се доставя от лумена, където непатогенната флора произвежда следните хранителни съставки: Късоверижни мастни киселини /КВМК/, аминокиселини (аргинин, цистин, глутамин), полиамини, фактори на растежа, витамини и антиоксиданти.
Също така микрофлората от млечна киселина може да участва в разграждането на токсични съставки, елиминиране на канцерогенни субстанции, мутагени …
Бифидогенните ефекти на майчината кърма се обуславят от олигозахаридите. Те представляват смес от 130 въглехидрати, които улесняват растежа на бифидогенната флора, приемайки ролята на пребиотици (съставна част на храните, които не се асимилират от нашите черва, а се използват за растежа на чревните бактерии, които са лактобацилите и бифидобактериите).
Друг възможен бифидогенен ефект, който се приписва на майчината кърма е от действието на лактоферина, гликопротеините и нуклеотидите. Други олигозахариди както от млечен произход (галактоолигозахариди), така и от растителен произход (инулин и фруктоолигозахаридите <FOS>, също много други, се намират в лука, ангинара, чесъна, аспержите, бананите), могат да имат бифидогенно действие, което е доказано от многобройните научни работи, реализирани през последните години.
· През първата фаза, която обхваща първите две седмици от живота, във всички деца се заселват голям брой Ешерихия коли и стрептококи.
· През втората фаза е установено, че в периода на кърмене, преобладават лактобактериите и бифидобактериите.
· Третата фаза се характеризира с периода на започване на допълнително хранене. Флората е подобна на флората в периода на кърмене или на флората при хранене с адаптирани млека.
· В четвъртата фаза, където е предимно допълнителното хранене, се установява флора, която съответства на чревната флора при възрастни.
Важно е, че бифидогенната флора, установена в мукозата на дебелото черво, не е способна да се храни от кръвта. Затова нужната й храна се доставя от лумена, където непатогенната флора произвежда следните хранителни съставки: Късоверижни мастни киселини /КВМК/, аминокиселини (аргинин, цистин, глутамин), полиамини, фактори на растежа, витамини и антиоксиданти.
Също така микрофлората от млечна киселина може да участва в разграждането на токсични съставки, елиминиране на канцерогенни субстанции, мутагени …
Бифидогенните ефекти на майчината кърма се обуславят от олигозахаридите. Те представляват смес от 130 въглехидрати, които улесняват растежа на бифидогенната флора, приемайки ролята на пребиотици (съставна част на храните, които не се асимилират от нашите черва, а се използват за растежа на чревните бактерии, които са лактобацилите и бифидобактериите).
Друг възможен бифидогенен ефект, който се приписва на майчината кърма е от действието на лактоферина, гликопротеините и нуклеотидите. Други олигозахариди както от млечен произход (галактоолигозахариди), така и от растителен произход (инулин и фруктоолигозахаридите <FOS>, също много други, се намират в лука, ангинара, чесъна, аспержите, бананите), могат да имат бифидогенно действие, което е доказано от многобройните научни работи, реализирани през последните години.

Биологични ефекти на бифидогенната флора

Микробната чревна флора и по-специално бифидогенната, изпълнява цяла серия от позитивни ефекти върху здравето и благополучието на индивида. Част от тях са:
· защита от патогенни бактерии (бактериостатичен и бактерициден ефект, също така се противопоставя на диарията, причинена от ротавируси).
· Регулира храносмилателната функция, повишава лесното усвояване на млякото и толеранса на лактозата и протеините.
· Активира имунната модулация и предпазва от алергия.
· Продукция на витамини
· Активира противотуморни фактори

Механизмите на имунозащита, изпълнявани от бифидогенната флора, включват:
· Инхибира адхезията на бактериите: бариерен ефект;
· Синтезира съставки, които инхибират или разрушават патогенните фактори (КВМК благоприятстват по-ниско рН в дебелото черво);
· Стимулират имунологичния отговор, който се противопоставя на патогените.
· Унищожава хранителните съставки, необходими за растеж на патогените.

ИЗВОДИ: Бифидогенната флора, един благоприятен съюз.

Различни учени казват, че някои обичайни храни и повишаването на стандарта на живот “ще могат”, а също така ще бъдат предпоставка за намаляване броя на лактобацилите със загуба на полезните ефекти, които те притежават.
Нашите гени в продължение на милиони години се адаптират до стила на живот на нашите прадеди – смяната на храната може да доведе до драматични промени в толеранса.
Нормалната чревна флора е едно деликатно равновесие, което може да се променя, както между отделни групи хора, така и от човек на човек. Това създава специфични разлики между индивидите, както и обичайните разлики в храненето, които съществуват.
Съставките на тази микрофлора у стопанина, в който живеят, оказват голямо влияние в различни процеси – биохимични, физиологични, имунологични.
Компонентите на нормална флора могат да причинят инфекция при нарушено равновесие в различни участъци на гастроинтестикалната мукоза. Това нарушено равновесие променя флората и тя става индуктор на възможни инфекции (уремия, сепсис …).
Бифидогенната флора се противопоставя на увреждащото действие на микроорганизмите, които причиняват заболяване със същата скорост, с която окупира мукозата, където се намират различни други бактерии.
Бифидогенната флора играе ролята на терапевтичен съюз, необходим за поддържане не само на здравето и благополучието, но и за нашето вътрешно преживяване.
Тези микроорганизми са едни от най-старите и най-високо усъвършенствани форми в биологията: техният малък размер им дава възможност за разгъване на генетичната информация, а характерът им обуславя умението за преживяване (бързо се адаптират).
Несъмнено “микробите не живеят дълго, но са тези, които управляват света” …