БЛЕВИТ ПЛЮС № 1

ВАЖНОСТТА НА БИФИДОГЕННАТА ФЛОРА У КЪРМАЧЕТАТА

… “Като имаме предвид разликата в големината между някои много малки и много големи създания на земята, например: Една малка бактерия тежи толкова малко – около 0,00000000001 гр, а един син кит тежи приблизително 100 000 000 гр. Въпреки това една бактерия може да убие един кит.

“Микробите не са вечни, но са тези, които управляват света”.
Бърнард Диксон, 1994 г.

Микроорганизмите в човешкото тяло

Храносмилателният апарат на човека е заселен от 100 билиона микроорганизми – цифра 10 пъти по-голяма от броя на клетките, от които е съставен организма. При наличието на повече от 400 вида микроорганизми, само 30 – 40 от тях представляват 99% от “нормалната чревна флора”, която е в тясна симбиоза с гостоприемника.
Ролята на анаеробните бактерии в тази динамична екосистема е очевидна: 99% от бактериите не могат да съществуват при наличието на кислород.
Появата на светлина в научните работи през последните 10 години показва ясно, че от бактериалната чревна флора зависи поддържането на здравето и благополучието и по-специално млечно-киселите бактерии са тези, които формират бифидогенната флора, а имено лактобацилите и бифидобактериите.

…… в първите месеци от живота на бебетата.

Фетуса и неговия интестинален тракт са стерилни, но разбира се, с раждането серия фактори от обкръжаващата среда, като начина на раждане и формата на хранене, са предпоставка за бързо микробно заселване в храносмилателния апарат, което се демонстрира в първите часове от живота. Така може да се представи “първото наследство, придобито биологично”.
Последователността на заселване на чревните бактерии е класифицирана от Купершток и Зед в 4 фази, които са:
· През първата фаза, която обхваща първите две седмици от живота, във всички деца се заселват голям брой Ешерихия коли и стрептококи.
·През втората фаза е установено, че в периода на кърмене, преобладават лактобактериите и бифидобактериите.
·Третата фаза се характеризира с периода на започване на допълнително хранене. Флората е подобна на флората в периода на кърмене или на флората при хранене с адаптирани млека.
·В четвъртата фаза, където е предимно допълнителното хранене, се установява флора, която съответства на чревната флора при възрастни.
Важно е, че бифидогенната флора, установена в мукозата на дебелото черво, не е способна да се храни от кръвта. Затова нужната й храна се доставя от лумена, където непатогенната флора произвежда следните хранителни съставки: Късоверижни мастни киселини /КВМК/, аминокиселини (аргинин, цистин, глутамин), полиамини, фактори на растежа, витамини и антиоксиданти.
Също така микрофлората от млечна киселина може да участва в разграждането на токсични съставки, елиминиране на канцерогенни субстанции, мутагени …
Бифидогенните ефекти на майчината кърма се обуславят от олигозахаридите. Те представляват смес от 130 въглехидрати, които улесняват растежа на бифидогенната флора, приемайки ролята на пребиотици (съставна част на храните, които не се асимилират от нашите черва, а се използват за растежа на чревните бактерии, които са лактобацилите и бифидобактериите).
Друг възможен бифидогенен ефект, който се приписва на майчината кърма е от действието на лактоферина, гликопротеините и нуклеотидите. Други олигозахариди както от млечен произход (галактоолигозахариди), така и от растителен произход (инулин и фруктоолигозахаридите <FOS>, също много други, се намират в лука, ангинара, чесъна, аспержите, бананите), могат да имат бифидогенно действие, което е доказано от многобройните научни работи, реализирани през последните години.

Биологични ефекти на бифидогенната флора

Микробната чревна флора и по-специално бифидогенната, изпълнява цяла серия от позитивни ефекти върху здравето и благополучието на индивида. Част от тях са:
·защита от патогенни бактерии (бактериостатичен и бактерициден ефект, също така се противопоставя на диарията, причинена от ротавируси).
·Регулира храносмилателната функция, повишава лесното усвояване на млякото и толеранса на лактозата и протеините.
·Активира имунната модулация и предпазва от алергия.
·Продукция на витамини
·Активира противотуморни фактори

Механизмите на имунозащита, изпълнявани от бифидогенната
флора, включват:

·Инхибира адхезията на бактериите: бариерен ефект;
·Синтезира съставки, които инхибират или разрушават патогенните фактори (КВМК благоприятстват по-ниско рН в дебелото черво);
·Стимулират имунологичния отговор, който се противопоставя на патогените.
·Унищожава хранителните съставки, необходими за растеж на патогените.

ИЗВОДИ: Бифидогенната флора, един благоприятен съюз.

Различни учени казват, че някои обичайни храни и повишаването на стандарта на живот “ще могат”, а също така ще бъдат предпоставка за намаляване броя на лактобацилите със загуба на полезните ефекти, които те притежават.
Нашите гени в продължение на милиони години се адаптират до стила на живот на нашите прадеди – смяната на храната може да доведе до драматични промени в толеранса.
Нормалната чревна флора е едно деликатно равновесие, което може да се променя, както между отделни групи хора, така и от човек на човек. Това създава специфични разлики между индивидите, както и обичайните разлики в храненето, които съществуват.
Съставките на тази микрофлора у стопанина, в който живеят, оказват голямо влияние в различни процеси – биохимични, физиологични, имунологични.
Компонентите на нормална флора могат да причинят инфекция при нарушено равновесие в различни участъци на гастроинтестикалната мукоза. Това нарушено равновесие променя флората и тя става индуктор на възможни инфекции (уремия, сепсис …).
Бифидогенната флора се противопоставя на увреждащото действие на микроорганизмите, които причиняват заболяване със същата скорост, с която окупира мукозата, където се намират различни други бактерии.
Бифидогенната флора играе ролята на терапевтичен съюз, необходим за поддържане не само на здравето и благополучието, но и за нашето вътрешно преживяване.
Тези микроорганизми са едни от най-старите и най-високо усъвършенствани форми в биологията: техният малък размер им дава възможност за разгъване на генетичната информация, а характерът им обуславя умението за преживяване (бързо се адаптират).
Несъмнено “микробите не живеят дълго, но са тези, които управляват света” …

БЛЕВИТ ПЛЮС № 2

ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИТЕ КАТО БИФИДОГЕНЕН ФАКТОР

ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИТЕ В ДИЕТАТА НА БЕБЕТАТА

Първоначалната функция на фруктоолигозахаридите в детската храна се свежда до асимилиране на бифидогенните агенти и улесняване пролиферацията на млечнокиселите бактерии (лактобацили и бифидобактерии) в червата. Полезните ефекти, свързани с увеличаване на бифидогенната флора, са многобройни. Напр. за предпазване от гастроинтистинални нарушения чрез стимулиране на неспецифичната имунна система, включвайки увеличена абсорбция на минералите като калций.
Изводът е, че фруктоолигозахаридите са много важни в храната на кърмачетата и децата в малка възраст.

КЪДЕ СЕ НАМИРАТ ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИТЕ ?

Фруктоолигозахаридите са съединения, които се намират в някои средиземноморски храни, като лука, ангинар, домати. Тяхната химична структура се състои от една молекула глюкоза, съединена с 2, 3 или 4 молекули фруктоза, свързани чрез бета-връзки като така се формират кестоза, нистоза и фруктозилнистоза.

Биологични ефекти на фруктоолигозахаридите

Фруктоолигозахаридите притежават хранителни фибри. Ролята на тези фибри е, че достигат непроменени до дебелото черво и са като ферменти за дебелочревната флора. В човешкия организъм няма подходящи ензими, които да хидролизират бета-връзките и поради това не могат да разкъсат молекулите на фруктоолигозахаридите, които са свързани с такива връзки.
Разграждането на фруктоолигозахаридите от микроорганизмите става на два етапа. В първия етап става хидролизиране от бета-оксидантни бактерии, а във втория етап свободните мономери ферментират в анаеробни условия, като по този начин се продуцират летливи късоверижни мастни киселини /КВМК/ (ацетат, пропиенат и бутират и газовете – Н2, CО2 и CH4). Определени специфични микроорганизми притежават необходимите ензими за метаболизма на фруктоолигозахаридите, имат способността да се хранят със същите и ги използват за своя растеж и развитие. Тези бактерии са от типа на Лактобацилите и Бифидобактериите. Други специфични микроорганизми не са способни да се ползват от казаните субстрати, защото не разполагат със споменатите ензими. Сред тази втора група се намират бактериите Ешерихия коли, Клостридиум перфрингенс и стрептококи.
Фруктоолигозахаридите стимулират увеличаването на нивата в дебелото черво на онези специфични бактерии, които се хранят при тяхното разделяне, увеличавайки своето количество, какъвто е случаят с бифидобактериите и лактобацилите.
Тази модификация на чревната флора, провокирана от фруктоолигозахаридите, се асоциира с многобройни полезни ефекти:
·Редукция на патогенната флора – чревните бактерии понижават pH на фекалиите, така че подтискат развитието на патогенните бактерии. Увеличава се пролиферацията на бифидогенната флора. В случаите, когато е ограничено развитието на патогенните бактерии, например когато е ниско нивото на Клостридиум перфрингенс, се създава неблагоприятна за тяхното развитие средно кисела среда. В тези случаи чревната флора също се асоциира с едно намаляване на нивото на pH.
·Увеличена абсорбция на различни минерали в червото: намаляване на чревното рН, повишаване абсорбцията на определени минерали, като желязо и калций.
·Фруктоолигозахаридите предизвикват увеличена продукция на КВМК, които се абсорбират и после се окисляват на нива клетки в дебелото черво, черния дроб и периферните тъкани и при тяхното разделяне се получава енергия.
Бутировата киселина има един важен ефект в пролиферацията и диференциацията на клетките в чревната мукоза, стимулирайки и възстановявайки епителните клетки. Бутировата киселина подтиска пролиферацията на делебочревните канцерогенни клетки инвитро. От друга страна, ацетиловата киселина и млечната киселина инхибират растежа на нежеланите бактерии.
·Друг индиректен ефект на КВМК е отношението им към запека: продуктите от КВМК стимулират чревната перисталтика, увеличават влагата към фекалиите и така нараства техният осмотичен натиск.

Клинични опити

Учени са направили експериментални опити с животни и са установили, че фруктоолигозахаридите провокират намаляване на рН в дебелото черво, увеличаване на бифидобактериите и образуване на КВМК.
Важно за увеличаването на бифидобактериите е, че фруктоолигозахаридите могат да се използват като предупреждение за патогенните бактерии и могат да предизвикат интерес в стимулирането на имунната система. Тези резултати са проучени и върху хора. При поглащане на фруктоолигозахариди се образуват повече бифидобактерии, което статистически е доказано в проби от фекалии. При експерименти върху животни е доказано, че фруктоолигозахаридите имат предпазна роля за появата на анемия и остеопатия, в сравнение с животни, с направена гастректомия. При вторите има намалена абсорбция на калций и желязо и съответно по голям риск от появата на анемия и остеопатия. От друга страна, допълнителният ежедневен разход на фруктоолигозахариди в продължение на период от 60 дни показва нарастване на абсорбцията на калция и магнезия и увеличаване на феморалния обем и концентрацията на минералите калций и магнезий в костите.
Във връзка с влиянието на фруктоолигозахаридите върху абсорбцията на минералите, учените са установили, че те имат същия ефект и върху човека. При двойно наблюдение между девойки и мъже, които ежедневно приемат по 15 гр фруктоолигозахариди, е установено, че това количество е достатъчно за увеличаване абсорбцията на калция. Тези резултати показват, че при даването на фруктоолигозахариди, може да се помогне за подобряване на структурата и концентрацията на минералите в костите и за предпазване от остеопатия.

Фруктоолигозахаридите в БЛЕВИТ ПЛЮС

Благодарение на многобройните полезни ефекти приписани на фруктоолигозахаридите, лаборатория “Ордеса” ги е включила в състава на кашите Блевит плюс.
Нужното количество олигозахариди, така че да започнат да действат като бифидогенни агенти при възрастни трябва да бъде между 2 и 10 гр на ден. При децата в малка възраст и с ниско тегло може да се има предвид, че е нужна една доза между 1 и 2 гр на ден от фруктоолигозахариди (което е еквивалентно на 1 или 2 приема на каши Блевит плюс). Това може да се окаже достатъчно за получаване на ясно бифидогенно действие.

БЛЕВИТ ПЛЮС № 3

ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИ: БАРИЕРЕН ЕФЕКТ

ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИТЕ И БАРИЕРНИЯТ ЕФЕКТ

Фруктоолигозахаридите, освен че имат бифидогенен ефект, чрез стимулиране растежа на нормалната чревна флора, имат и един много важен ефект за детето през първата година от живота му - “бариерният ефект”, който защитава детето от патогенните бактерии в храносмилателния тракт.
Значението на бариерният ефект е, че фруктоолигозахаридите действат като антиинфекциозни фактори спрямо многобройните стомашно-чревни патогени.

В какво се състои бариерният ефект?
Инхибирани растежи на патогенната чревна флора

Фруктоолигозахаридите не могат да се хидролизират от храносмилателните ензими и затова не се абсорбират в горните отдели на стомашно-чревния тракт. След като са погълнати, фруктоолигозахаридите достигат до дебелото черво непроменени. Там те се използват като полезен субстрат за бактериите, които имат бета-фруктозидазни ензими, каквито са бифидобактериите и лактобацилите, стимулирайки по този начин тяхното развитие и растеж.
Ферментацията на фруктоолигозахаридите води до намаляване на рН в стомашно-чревния тракт, като по този начин инхибират растежа на различни патогенни бактерии, като например Клостридиум и Колиформес. По този начин включването на фруктоолигозахаридите спомага за поддържане на ниски нива на патогенните бактерии в стомашно-чревния тракт.

Инхибиране на бактериалната адхезия

Чревната мукоза е първата защитна бариера от възможни инфекции. Това става чрез ограничаване броя на микроогранизмите, които могат да се заселят в ентероцитите в чревния лумен. С изключение на лошото смилане, различни физиологични ситуации могат да доведат до нарушаване на бариерната функция, така е при деца, които имат недостатъчно развита имунна система или след някои травматични случаи. Това благоприятства определени бактерии, вируси и токсини да достигнат до различни органи, системи и тъкани. Този процес е известен като бактериална транслокация.
Въпреки че механизмите на бактериална транслокация все още не са напълно познати се знае, че способността на микроорганизмите да се свързват с чревната мукоза е начало на този процес.
Бактериалната адхезия се осъществява от рецептор-лиганд между бактериалната повърхност и чревната мукоза на индивида. Във връзка с казаното, аеробните ентеровирулентни микроорганизми, между които са Салмунела и Листерия, се свързват с повърхността на чревната мукоза с много по-голяма леснота, отколкото анаеробните непатогенни бактерии (лактобацили и бифидобактерии), които се превръщат във факултативни патогени.
Знае се, че олигозахаридите в майчината кърма изпълняват важна роля, като инхибират адхезията на патогенните микроорганизми към чревния епител. По този начин допринасят за т.нар. “бариерен ефект”. Същото се отнася и за структурите, които имат разположени глюкагонови рецептори върху повърхността на епителните клетки. Следователно олигозахаридите унищожават рецепторите, които позволяват на патогенните микроорганизми да се адхезират и така блокират местата на прикрепване на бактериите в чревния епител. Същото е и с олигозахаридите в майчиното мляко. Като че ли фруктоолигозахаридите имат способността да инхибират патогенните микроорганизми, обединявайки рецепторите и защитавайки детето от възможна инфекция.

Други защитни ефекти

Приписаните ефекти на фруктоолигозахаридите показват, че увеличават полезните действия на чревната флора. Лактобацилус ацидофилус и Бифидобактериум бифидум могат да имат позитивно влияние върху определени аспекти от имунната система. Като не се ограничава единствено действието им върху имунната система на чревната мукоза, но също така и върху имунната система като цяло. Освен това много видове лактобацилии и бифидобактерии са способни да секретират естествени антибиотици (като напр. Лактоцин, Хелветицин, Лактацин, Курвацин или Бифидоцин) с голяма активност, така че могат да окажат антимикробен ефект върху многобройните грам + и грам – патогени както и Салмонела, кампилобактерии и Ешерихия коли.

Различни клинични опити показват защитният ефект на фруктоолигозахаридите

Различни учени показват защитния ефект при приемане на 2 –10 гр фруктоолигозахариди на ден. Получава се промяна в състава на чревната флора. Настъпва увеличаване на бифидобактериите и лактобацилите и намаляване на вредните бактерии като Ешерихия коли и клостридии, също така и на токсичните съставки, които те произвеждат. Установено е, че фруктоолигозахаридите имат регулаторен ефект върху чревната функция и подобряват клиничното протичане на случаите с инфекциозна диария.
Учените са направили опити инвитро и инвиво и са установили, че олигозахаридите на майчиното мляко имат аналогични съставки с рецепторите на чревната мукоза. Така се свързват с тях и инхибират ентеротоксините на Ешерихия коли и Кампилобактериум и избягват по този начин да настъпи нарушаване на стомашно-чревната функция, причинена от тези патогенни микроорганизми.
Увеличаването на вътрешните нива на микроорганизмите може да подобри имунната функция. Така откриваме, че увеличаването на лактобацилите води до нарастване на броя на клетките, които произвеждат имуноглобулини А в плазмата.
Изследвания върху животни също показват нивото на клетъчния ефект в продукцията на цитокини. Последният ефект, който изпълняват олигозахаридите, т.нар. пребиотици е, че могат да засегнат неспецифичния имунен отговор, което се доказва от увеличаване фагоцитозата на патогените.

Бариерният ефект в кашите “Блевит плюс”

В крайна сметка, подобряването на функциите на гастроинтистиналния тракт на детето, чрез различните каши “Блевит плюс”, е включването на фруктоолигозахаридите в техния състав.
Фруктоолигозахаридите имат целия принос, чрез бифидогенния фактор и ефекта на бариерна защита, за стимулиране развитието и съзряването на чревната мукоза и намаляване случаите на храносмилателни нарушения на детето.

БЛЕВИТ ПЛЮС № 4

ПРЕБИОТИЦИ ВЕРСИЯТА ПРОБИОТИЦИ

Защитата на бифидогенната флора

Много добре са документирани многобройните полезни ефекти на микробната чревна флора, които оказват влияние върху организма и по-специално действието на бифидогенната флора, съставена от млечнокиселите бактерии (лактобацилите и бифидобактериите).
В случаите на “нарушено равновесие” някои компоненти на нормалната чревна флора могат да причинят инфекция, като се има предвид способността на патогените да инвазират и произвеждат токсини. Във връзка с това, защитата и полезната способност на бифидогенната флора от няколко години е източник на сложни изследвания и клинични проучвания.
Съвсем наскоро бе развита концепцията на пробиотиците и пребиотиците и някои основни принципи, които те осъществяват.

Разлика между понятията пробиотици и пребиотици

Понятието пробиотици: (помощта на живота).
Приемането на определени култивирани живи микроби под форма на допъленине към хранителната диета подобряват здравето и благополучието на гостоприемника чрез оптимизиране равновесието на чревните микроби.
Също съвсем наскоро Саведра установи, че един път погълнати, пробиотиците имат позитивен ефект в предпазването или в лечението на тази специфична патология.
Началото на научните изследвания, свързани с пробиотиците, стартира, когато Еlie Metchnikoff – преименуван на френски от неговото руско име Иля Метчников (1845-1916) – с присъдена Нобелова награда за медицина и физикология, през 1908 година, доказва, че приемането на определени лактобацили предизвикват ефект, който намалява бактералните токсини и удължава живота на гостоприемника:
“Някои с малки познания върху тази материя могат да ме изненадат и да ми препоръчат да консумирам големи количества микроби, като се има предвид това, че главното свойство на микробите е, че са вредни. Това виждане е грешно. Има много микроби, които са полезни, между които са лактобацилите. Те заемат едно специално място.”
Между експертите съществува консенсус, че могат да се вземат под внимание само определени микроорганизми (обичайните млечнокисели бактерии) като пробиотици. Не трябва да се спазват само определени правила, но трябва да се видят конкретните полезни ефекти и резултати от приемането на една определена жива бактерия.
Качествата, които са длъжни да изпълняват бактериите пробиотици, са:
·да имат човешки произход;
·да издържат на ниско рН (стабилни в средно кисела и жлъчна среда);
·способност за прилепване към чревния епител (предотвратяват адхезията на патогените);
·да имат способност да преживяват и да се размножават в червата (заселване в човешкия чревен тракт);
·безопасни клинични нива и в опитите с храни (не патогенни, нетоксични);
·произвеждане на антимикробни субстанции (инактивиране на чревните патогени и нормализиране на чревната флора);
·антагонисти на патогенните бактерии (изключителни патогенни съперници);
·клинично доказана полза и с полезни ефекти върху здравето;
·остават жизненоспособни за дълго време, докато е необходимо да се използват (консервират всичките си качества);
·имат добри органолептични качества.
Видовете бактерии, които съществуват като пробиотици, са лактобацилите и бифидобактериите.
Полезните ефекти за здравето, които осъществяват пробиотиците са: (научните проучвания се базират на опити, проведени с хора):
- предпазване и лечение на инфекциозните диарии (специфични за ротавирусите);
- лечебен ефект при непоносимост към лактоза;
- усъвършенстват имунната система.

Понятието пребиотици
Бяха въведени през 1995 г. от Гибсон и Роберфройд някои промени в термина пробиотици “про”, “пре”, “пор”, някои означават “преди” или “за”.
Казаните автори дефинират пребиотиците като “хранителни ингредиенти”, които са нелесно смилаеми с редица полезни ефекти върху гостоприемника и с повишена селективност върху растежа и активността на ограничен брой бактерии в дебелото черво.
Началото на научната концепция за пребиотиците е установена от немския педиатър Ернст Моро (1874-1951) – той е работил върху познаването и усъвършенстването на архаичните рефлекси на новородените. В началото на миналия век е установено преобладаване на бифидобактерии в чревната флора на кърмачета, които се хранят чрез кърмене. Следователно, факторите за растежа, които се съдържат в майчиното мляко, се отнасят за казаните микроорганизми.
По-късно не бяха дадени други мнения, така че майчиното мляко се оказа единственото между всички останали млека на бозайници, което е източник на олигозахариди, които според Моро действат като бифидогенен фактор.
Днес се знае, че олигозахаридите на майчиното мляко са три пъти повече – 18,5 g/l като имат не само бифидогенен ефект, но и много други важни фактори в неимунологичната защита.
Установени са повече от 130 олигозахарида – изолирани и характеризирани. Някои са съставени от по-малко от 5-те последователни остатъка на монозахаридите: (салицилова киселина, N-ацетил, глюкозамин, фруктоза, глюкоза, галактоза).
Развитието на хранителната технология дава възможност олигозахаридите да имат както животински, така и растителен произход. Те се включват като хранителни ингредиенти при формирането на хранителните функции.
За да може един олигозахарид да има хранителна функция, трябва да изпълнява три изисквания:
·не трябва да се разгражда по време на храносмилането;
·трябва да се използва главно от бактериите, които обитават дебелото черво;
·трябва да повишава растежа на селективните бактерии в дебелото черво, специфичните бифидобактерии и лактобацили.

Типовете олигозахариди, които функционират са:
- захариди от инулинов тип: инулин, FOS;
- олигозахариди, получени от соя;
- изомалтоолигозахариди;
- галактоолигозахариди (GOS).

Основни ингредиенти в храните като единствени пребиотици са тези от инулинов тип: естествен инулин, ензимно хидролизиран инулин или олигофруктоза и FOS.
FOS и тези от инулинов тип се откриват в храни, като:
- храни за кърмачета (зърнени храни и адаптирани млека за кърмачета);
- сладолед, желатин, желе;
- сладкарски изделия: пасти, галети, хляб, маргарин;
- захарни изделия и заместители на мастите;
- използват се за стабилизатори в храните и за подобряване на вкусовите качества.
Терапевтични ефекти в педиатрията - за някои съществува достатъчно явна полза от пребиотиците, т.е. подобряване на определени физиологични функции, които са:
- ефекти върху флората в дебелото черво и по-специално върху бифидобактериите;
- повишаване бионаличността на Са и Fe;
- нормализиране на чревния пасаж.

Пребиотици версията пробиотици: в търсене на загубения съюз

За част от хората съществуват археологични техники на ферментация на млечна киселина в храната, като наименованието “Togwa”, като хранителен фермент на базата на зърнени храни (индийско просо и царевица), приемани от децата в Танзания при едно изследване от 6 до 60 месеца и чиито противодиарийни качества бяха доказани неотдавна.
Различни проведени изследвания показват, че високият стандарт на живот, а също така и някои обичайни храни “ще могат “ (съвременният човек приема милиони, а понякога билиони пъти по-малко лактобацили в сравнение с палеонтологичния човек) да имат тези свойства, но с по-малък брой от тези бактерии.
Става ясно, че в процеса на еволюция гастроинтестиналния тракт на човека се е адаптирал за ежедневно ползване на млечно-кисели бактерии.
Това не е така в развитите страни през ХХ век, което съпровожда появата на гастроинтестиналните проблеми.
“Остави храната да бъде твоята медицина и медицината – твоята храна” – казано от Хипократ 400 г., пр. н.е.;

Оставяме я и така, пребиотиците и пробиотиците дават малка светлина в тунела на нашия гастроинтестинален тракт.