Фруктоолигозахаридите 1

ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИТЕ КАТО БИФИДОГЕНЕН ФАКТОР

ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИТЕ В ДИЕТАТА НА БЕБЕТАТА

Първоначалната функция на фруктоолигозахаридите в детската храна се свежда до асимилиране на бифидогенните агенти и улесняване пролиферацията на млечнокиселите бактерии (лактобацили и бифидобактерии) в червата. Полезните ефекти, свързани с увеличаване на бифидогенната флора, са многобройни. Напр. за предпазване от гастроинтистинални нарушения чрез стимулиране на неспецифичната имунна система, включвайки увеличена абсорбция на минералите като калций.
Изводът е, че фруктоолигозахаридите са много важни в храната на кърмачетата и децата в малка възраст.

КЪДЕ СЕ НАМИРАТ ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИТЕ ?
Фруктоолигозахаридите са съединения, които се намират в някои средиземноморски храни, като лука, ангинар, домати. Тяхната химична структура се състои от една молекула глюкоза, съединена с 2, 3 или 4 молекули фруктоза, свързани чрез бета-връзки като така се формират кестоза, нистоза и фруктозилнистоза.
Биологични ефекти на фруктоолигозахаридите
Фруктоолигозахаридите притежават хранителни фибри. Ролята на тези фибри е, че достигат непроменени до дебелото черво и са като ферменти за дебелочревната флора. В човешкия организъм няма подходящи ензими, които да хидролизират бета-връзките и поради това не могат да разкъсат молекулите на фруктоолигозахаридите, които са свързани с такива връзки.
Разграждането на фруктоолигозахаридите от микроорганизмите става на два етапа. В първия етап става хидролизиране от бета-оксидантни бактерии, а във втория етап свободните мономери ферментират в анаеробни условия, като по този начин се продуцират летливи късоверижни мастни киселини /КВМК/ (ацетат, пропиенат и бутират и газовете – Н2, CО2 и CH4). Определени специфични микроорганизми притежават необходимите ензими за метаболизма на фруктоолигозахаридите, имат способността да се хранят със същите и ги използват за своя растеж и развитие. Тези бактерии са от типа на Лактобацилите и Бифидобактериите. Други специфични микроорганизми не са способни да се ползват от казаните субстрати, защото не разполагат със споменатите ензими. Сред тази втора група се намират бактериите Ешерихия коли, Клостридиум перфрингенс и стрептококи.
Фруктоолигозахаридите стимулират увеличаването на нивата в дебелото черво на онези специфични бактерии, които се хранят при тяхното разделяне, увеличавайки своето количество, какъвто е случаят с бифидобактериите и лактобацилите.
Тази модификация на чревната флора, провокирана от фруктоолигозахаридите, се асоциира с многобройни полезни ефекти:
Е Редукция на патогенната флора – чревните бактерии понижават pH на фекалиите, така че подтискат развитието на патогенните бактерии. Увеличава се пролиферацията на бифидогенната флора. В случаите, когато е ограничено развитието на патогенните бактерии, например когато е ниско нивото на Клостридиум перфрингенс, се създава неблагоприятна за тяхното развитие средно кисела среда. В тези случаи чревната флора също се асоциира с едно намаляване на нивото на pH.
Е Увеличена абсорбция на различни минерали в червото: намаляване на чревното рН, повишаване абсорбцията на определени минерали, като желязо и калций.
Е Фруктоолигозахаридите предизвикват увеличена продукция на КВМК, които се абсорбират и после се окисляват на нива клетки в дебелото черво, черния дроб и периферните тъкани и при тяхното разделяне се получава енергия.
Бутировата киселина има един важен ефект в пролиферацията и диференциацията на клетките в чревната мукоза, стимулирайки и възстановявайки епителните клетки. Бутировата киселина подтиска пролиферацията на делебочревните канцерогенни клетки инвитро. От друга страна, ацетиловата киселина и млечната киселина инхибират растежа на нежеланите бактерии.
Е Друг индиректен ефект на КВМК е отношението им към запека: продуктите от КВМК стимулират чревната перисталтика, увеличават влагата към фекалиите и така нараства техният осмотичен натиск.

Клинични опити
Учени са направили експериментални опити с животни и са установили, че фруктоолигозахаридите провокират намаляване на рН в дебелото черво, увеличаване на бифидобактериите и образуване на КВМК.
Важно за увеличаването на бифидобактериите е, че фруктоолигозахаридите могат да се използват като предупреждение за патогенните бактерии и могат да предизвикат интерес в стимулирането на имунната система. Тези резултати са проучени и върху хора. При поглащане на фруктоолигозахариди се образуват повече бифидобактерии, което статистически е доказано в проби от фекалии. При експерименти върху животни е доказано, че фруктоолигозахаридите имат предпазна роля за появата на анемия и остеопатия, в сравнение с животни, с направена гастректомия. При вторите има намалена абсорбция на калций и желязо и съответно по голям риск от появата на анемия и остеопатия. От друга страна, допълнителният ежедневен разход на фруктоолигозахариди в продължение на период от 60 дни показва нарастване на абсорбцията на калция и магнезия и увеличаване на феморалния обем и концентрацията на минералите калций и магнезий в костите.
Във връзка с влиянието на фруктоолигозахаридите върху абсорбцията на минералите, учените са установили, че те имат същия ефект и върху човека. При двойно наблюдение между девойки и мъже, които ежедневно приемат по 15 гр фруктоолигозахариди, е установено, че това количество е достатъчно за увеличаване абсорбцията на калция. Тези резултати показват, че при даването на фруктоолигозахариди, може да се помогне за подобряване на структурата и концентрацията на минералите в костите и за предпазване от остеопатия.

Фруктоолигозахаридите в БЛЕВИТ ПЛЮС
Благодарение на многобройните полезни ефекти приписани на фруктоолигозахаридите, лаборатория “Ордеса” ги е включила в състава на кашите Блевит плюс.
Нужното количество олигозахариди, така че да започнат да действат като бифидогенни агенти при възрастни трябва да бъде между 2 и 10 гр на ден. При децата в малка възраст и с ниско тегло може да се има предвид, че е нужна една доза между 1 и 2 гр на ден от фруктоолигозахариди (което е еквивалентно на 1 или 2 приема на каши Блевит плюс). Това може да се окаже достатъчно за получаване на ясно бифидогенно действие.