Пребиотици – пробиотици

ПРЕБИОТИЦИ ВЕРСИЯТА ПРОБИОТИЦИ

Защитата на бифидогенната флора
Много добре са документирани многобройните полезни ефекти на микробната чревна флора, които оказват влияние върху организма и по-специално действието на бифидогенната флора, съставена от млечнокиселите бактерии (лактобацилите и бифидобактериите).
В случаите на “нарушено равновесие” някои компоненти на нормалната чревна флора могат да причинят инфекция, като се има предвид способността на патогените да инвазират и произвеждат токсини. Във връзка с това, защитата и полезната способност на бифидогенната флора от няколко години е източник на сложни изследвания и клинични проучвания.
Съвсем наскоро бе развита концепцията на пробиотиците и пребиотиците и някои основни принципи, които те осъществяват.

Разлика между понятията пробиотици и пребиотици
Понятието пробиотици: (помощта на живота).
Приемането на определени култивирани живи микроби под форма на допъленине към хранителната диета подобряват здравето и благополучието на гостоприемника чрез оптимизиране равновесието на чревните микроби.
Също съвсем наскоро Саведра установи, че един път погълнати, пробиотиците имат позитивен ефект в предпазването или в лечението на тази специфична патология.
Началото на научните изследвания, свързани с пробиотиците, стартира, когато Еlie Metchnikoff – преименуван на френски от неговото руско име Иля Метчников (1845-1916) – с присъдена Нобелова награда за медицина и физикология, през 1908 година, доказва, че приемането на определени лактобацили предизвикват ефект, който намалява бактералните токсини и удължава живота на гостоприемника:
“Някои с малки познания върху тази материя могат да ме изненадат и да ми препоръчат да консумирам големи количества микроби, като се има предвид това, че главното свойство на микробите е, че са вредни. Това виждане е грешно. Има много микроби, които са полезни, между които са лактобацилите. Те заемат едно специално място.”
Между експертите съществува консенсус, че могат да се вземат под внимание само определени микроорганизми (обичайните млечнокисели бактерии) като пробиотици. Не трябва да се спазват само определени правила, но трябва да се видят конкретните полезни ефекти и резултати от приемането на една определена жива бактерия.
Качествата, които са длъжни да изпълняват бактериите пробиотици, са:
· да имат човешки произход;
· да издържат на ниско рН (стабилни в средно кисела и жлъчна среда);
· способност за прилепване към чревния епител (предотвратяват адхезията на патогените);
· да имат способност да преживяват и да се размножават в червата (заселване в човешкия чревен тракт);
· безопасни клинични нива и в опитите с храни (не патогенни, нетоксични);
· произвеждане на антимикробни субстанции (инактивиране на чревните патогени и нормализиране на чревната флора);
· антагонисти на патогенните бактерии (изключителни патогенни съперници);
· клинично доказана полза и с полезни ефекти върху здравето;
· остават жизненоспособни за дълго време, докато е необходимо да се използват (консервират всичките си качества);
· имат добри органолептични качества.
Видовете бактерии, които съществуват като пробиотици, са лактобацилите и бифидобактериите.
Полезните ефекти за здравето, които осъществяват пробиотиците са: (научните проучвания се базират на опити, проведени с хора):
– предпазване и лечение на инфекциозните диарии (специфични за ротавирусите);
– лечебен ефект при непоносимост към лактоза;
– усъвършенстват имунната система.

Понятието пребиотици
Бяха въведени през 1995 г. от Гибсон и Роберфройд някои промени в термина пробиотици “про”, “пре”, “пор”, някои означават “преди” или “за”.
Казаните автори дефинират пребиотиците като “хранителни ингредиенти”, които са нелесно смилаеми с редица полезни ефекти върху гостоприемника и с повишена селективност върху растежа и активността на ограничен брой бактерии в дебелото черво.
Началото на научната концепция за пребиотиците е установена от немския педиатър Ернст Моро (1874-1951) – той е работил върху познаването и усъвършенстването на архаичните рефлекси на новородените. В началото на миналия век е установено преобладаване на бифидобактерии в чревната флора на кърмачета, които се хранят чрез кърмене. Следователно, факторите за растежа, които се съдържат в майчиното мляко, се отнасят за казаните микроорганизми.
По-късно не бяха дадени други мнения, така че майчиното мляко се оказа единственото между всички останали млека на бозайници, което е източник на олигозахариди, които според Моро действат като бифидогенен фактор.
Днес се знае, че олигозахаридите на майчиното мляко са три пъти повече – 18,5 g/l като имат не само бифидогенен ефект, но и много други важни фактори в неимунологичната защита.
Установени са повече от 130 олигозахарида – изолирани и характеризирани. Някои са съставени от по-малко от 5-те последователни остатъка на монозахаридите: (салицилова киселина, N-ацетил, глюкозамин, фруктоза, глюкоза, галактоза).
Развитието на хранителната технология дава възможност олигозахаридите да имат както животински, така и растителен произход. Те се включват като хранителни ингредиенти при формирането на хранителните функции.
За да може един олигозахарид да има хранителна функция, трябва да изпълнява три изисквания:
· не трябва да се разгражда по време на храносмилането;
· трябва да се използва главно от бактериите, които обитават дебелото черво;
· трябва да повишава растежа на селективните бактерии в дебелото черво, специфичните бифидобактерии и лактобацили.

Типовете олигозахариди, които функционират са:
– захариди от инулинов тип: инулин, FOS;
– олигозахариди, получени от соя;
– изомалтоолигозахариди;
– галактоолигозахариди (GOS).

Основни ингредиенти в храните като единствени пребиотици са тези от инулинов тип: естествен инулин, ензимно хидролизиран инулин или олигофруктоза и FOS.
FOS и тези от инулинов тип се откриват в храни, като:
– храни за кърмачета (зърнени храни и адаптирани млека за кърмачета);
– сладолед, желатин, желе;
– сладкарски изделия: пасти, галети, хляб, маргарин;
– захарни изделия и заместители на мастите;
– използват се за стабилизатори в храните и за подобряване на вкусовите качества.
Терапевтични ефекти в педиатрията – за някои съществува достатъчно явна полза от пребиотиците, т.е. подобряване на определени физиологични функции, които са:
– ефекти върху флората в дебелото черво и по-специално върху бифидобактериите;
– повишаване бионаличността на Са и Fe;
– нормализиране на чревния пасаж.

Пребиотици версията пробиотици: в търсене на загубения съюз
За част от хората съществуват археологични техники на ферментация на млечна киселина в храната, като наименованието “Togwa”, като хранителен фермент на базата на зърнени храни (индийско просо и царевица), приемани от децата в Танзания при едно изследване от 6 до 60 месеца и чиито противодиарийни качества бяха доказани неотдавна.
Различни проведени изследвания показват, че високият стандарт на живот, а също така и някои обичайни храни “ще могат “ (съвременният човек приема милиони, а понякога билиони пъти по-малко лактобацили в сравнение с палеонтологичния човек) да имат тези свойства, но с по-малък брой от тези бактерии.
Става ясно, че в процеса на еволюция гастроинтестиналния тракт на човека се е адаптирал за ежедневно ползване на млечно-кисели бактерии.
Това не е така в развитите страни през ХХ век, което съпровожда появата на гастроинтестиналните проблеми.
“Остави храната да бъде твоята медицина и медицината – твоята храна” – казано от Хипократ 400 г., пр. н.е.;

Оставяме я и така, пребиотиците и пробиотиците дават малка светлина в тунела на нашия гастроинтестинален тракт.